Най-напред Хитлер има за цел да се възпитат деца, които са физически

Най-напред Хитлер има за цел да се възпитат деца, които са физически здрави – в случай че те са арийци, в случай че са „ чисти “ германци, само че не и в случай че са от разбъркан генезис, със славянска кръв или най-много с еврейска. По времето на Втората международна война нееврейските, неславянските, не родените в чужбина немски деца са задължени да се запишат в Хитлеровата младеж или Лигата на немските девойки, които всъщност са ориентирани към подготовката за война.

От доста ранна възраст те би трябвало да носят униформи. Всеки ден на учебно заведение стартира с пеене на нацистки химни и привет към нацисткото знаме. Те би трябвало да вървят на доста лагери и експедиции, които включват и военни учения. И девойките, и момчетата са индоктринирани – освен от тези организации, само че и в учебните заведения. Учебниците са пренаписани, с цел да станат инструмент на нацистката идеология.

И някои деца се радват на всичко това – много е прелестно през уикенда да излезеш в провинцията, да отидеш на къмпинг, да пееш патриотични песни и така нататък Но концепцията, че младежките организации ще се управляват от самите младежи, в никакъв случай не е в действителност осъществена. По-възрастните нацисти са натоварени с тях и са много властнически и постоянно много брутални.

В Германия по това време има към 500 чернокожи или афро-германци от смесена раса. Още във Ваймарската република обаче те са обект на солидна ултранационалистическа агитация.

През 1923 година, когато Германия просрочва заплащанията на репарациите, французите окупират Рур (силно индустриализираната зона в Западна Германия). Те изпращат войски да вземат въглища, желязна руда и други първични материали като сурогат на репарациите. И тези войски включват чернокожи бойци от сенегалската колония и от други елементи на френска Африка. Това поражда всеобщи расистки митинги от крайната десница, в това число от нацистите.

Когато през 1933 година се появява нацисткият режим, стартира да се твърди, че тези към 500 чернокожи и смесени души са „ копелета от Рейнланд “; с други думи, те са избрани за потомство на изнасилвания, осъществени над немски дами от сенегалските/камерунските бойци. Резултатът е, че чернокожите и смесените германци са принудително стерилизирани от нацистите.

Твърденията за изнасилвания, несъмнено, са пропагандна неистина. Повечето от тях са деца на постоянни съюзи в немските колонии преди 1918 година Германците имат своя колониална империя, която включва Камерун, който по-късно е предаден на французите и британците в края на войната. Това са деца предимно на бели немски заселници и чернокожи африкански дами. Броят на изнасилванията в Рейнланд по време на окупацията през 1923 година е извънредно дребен.

Евреите в началото са уволнени от работата си. През 1933 година президентът Хинденбург в началото упорства, че еврейските ветерани от войната – от които има доста, които са се борили за Германия през Първата международна война – би трябвало да бъдат предпазени. Но в последна сметка те също са уволнени от работата си. Те стават обект на нацистки теории на конспирацията. Възприемани са като нелоялни, склонни да заговорничат против Германия и надлежно са лишени от поданство и уволнени.

До 1939 година и експлоадирането на войната те към този момент не са в положение да си изкарват прехраната. Лишени са от собствеността си посредством по този начин наречената „ арианизация “ – посредством която банките, магазините и предприятията им са наложително трансферирани – или с обезщетение, или даже без такова – на нееврейски германци. Не им е разрешено да вървят на немски учебни заведения. Възможностите за емиграция са лимитирани, тъй като нацистите конфискуват активите им. Половината от тях съумяват да излязат в други страни до 1939 г, само че това са най-вече по-млади хора на междинна възраст.

Разбира се, става доста по-трудно през самата война и към 1941 година евреите са изгонени от домовете си, принудени да живеят в пренаселени пространства с други евреи, а по-късно са депортирани в Аушвиц и други лагери на гибелта и унищожени.

Антисемитизмът не е същият като другите аспекти на нацисткия расизъм, в смисъл, че нацистите считат евреите за голяма световна опасност и имат вяра, че всички евреи на всички места – без значение какво са създали или кои са – ще се опитат и унищожат Германия. Това е цялостна параноична фикция без никаква основа в действителността. Но е и това, което движи нацистката акция за изтребване.

Що се отнася до елементарните германци – те и се опасяват от нацистите, и просто са съгласни с тях – зависи за кого става въпрос. Нацистите следят доста деликатно някогашни деятели на социалистите и комунистите. Имат по този начин наречените блокови надзиратели, а в регионите на работническата класа с висока степен на поддръжка за комунистите и социалистите, нацистите вкарват членове на нацистката партия от междинната класа, които не обичат социалистите, с цел да се уверят, че в случай че има някакво съпротивително придвижване – секрети срещи по жилища и по този начин нататък – те ще бъдат открити и осъдени. Има доста боязън и за елементарния човек.

Но в това време нацистите се радват и на големи благосклонности. Повечето хора желаят спокоен живот, желаят да продължат работата си, да отгледат фамилиите си. Към 1939 година има някакво мълчешком съглашение, че хората няма да възразят против нацистите или да им се опълчват (с изключение на някои доста дребни групи за съпротива) и на собствен ред нацистите също няма да насочат прекалено много условия към тях. Това съглашение се трансформира по време на войната, тъй като една от главните цели на нацизма е да накара германците да обичат войната, а огромната част от германците не я обичат.